简体|正體|EN|GE|FR|SP|BG|RUS|JP|VN    Истината за тибетския будизъмm     Начало | книгата за гости | ВХОД | ИЗХОД

 От известно време имам желание да споделя някои лични виждания по отношение на будизма, като, разбира се, не претендирам нито за изчерпателност, нито за пълна правдивост.

Това ми желание е продиктувано от различните мнения, с които се сблъсквам, за това какво е будизмът и какъв е правилният възглед. Човек може често да попадне на обширни излияния по тази тема в разни интернет форуми и въпреки че, както казва един приятел, "истината отдавна е дезертирала от подобни места", тези писания представляват интерес, защото показват какви погрешни възгледи съществуват и съответно позволяват да се посочи онова, което е неправилно. Естествено, да се прави подобно нещо в интернет форум е съвършено безсмислено и дори вредно, тъй като никой "самоуважаващ се" участник не би признал, че може да е сбъркал, и нещата могат да станат доста грозни, което, разбира се, не води до никъде.

И така, какво точно може да се прочете на такива места?

Ще се огранича само с постовете на онези, които пишат нещо във връзка с будизма, тъй като първо, това ме интересува, и второ, ако започна да описвам всички случаи и всички писания на участниците в такива теми, няма да ми стигне времето.

Първо, има хора, които не се интересуват особено от будизма, освен че са прочели някой и друг от текст от съмнителен източник и боравят с малко терминология. Имаше например един участник, който обясняваше, че се просветлил, докато се намирал около остров Борнео (мисля, че плава на кораби) и неговото просветление се изразявало в това, че си дал сметка, че предпоставя съществуването на обективна истина. Общо-взето си дал сметка, че всичко е относително и зависи от контекста и че няма начин да знаем дали и каква е обективната реалност, тъй като всичко, което възприемаме, представлява сигнали в мозъка ни и зависи от субекта.

Аз не мога да отрека, че това е вярно – всичко, което възприемаме през сетивата, в крайна сметка е само проекция в мозъка ни и наистина различните същества виждат света по различен начин. Лошото е, че въпросният човек спира дотук, заявява, че това е правилният възглед и толкова. Вече се има за просветлен и всичко е наред. Дори беше стигнал дотам да обяснява, че просветеният не трупа карма и да приписва подобно абсурдно твърдение на Бодхидхарма.

Колкото и да е субективно възприемането на нещата ние променяме това възприемане с всяка своя мисъл, дума или действие. Тоест нашето поведение е от изключително значение и това ясно е описано в Четирите благородни истини и в множество, да не кажа във всички сутри. Да се твърди нещо друго, а именно че, за да постигнем нивото на Буда, е достатъчно да си дадем сметка, че възприемаме нещата субективно, е смешно и абсолютно погрешно. Та ние не сме способни да запазим подобно разбиране за повече от няколко секунди и в мига, в който ни сполети нещо неприятно, дори няма да си спомним за подобни "философии", а ще започнем да страдаме. С други думи разсъждения, които не са подкрепени с конкретни действия и самоконтрол въз основа на учението на Буда, са само интелектуални игри, които не водят никъде.

Да вземем следващия пример – човекът се интересува малко повече от будизъм, претендира, че е "мадхямик", чел е оттук-оттам до степен, че смесва здраво пътя на освобождението (Хинаяна) и пътя на мъдростта (Махаяна), като на всичкото отгоре добавя и еретичните разсъждения на Чандракирти и школата Мадхямика, за да стане наистина пълна боза. Аз между другото имам чувството, че човекът е искрен и наистина се интересува от будизъм. Лошото е, че си е въобразил, че нещата са му ясни, като с удоволствие отрича сутрите или дори пасажите от сутри, които не му отърват. Излиза, че не го интересува истината, а единствено да си въобразява, че той лично е прозрял нещата.

Какво да добавя – човекът смята съвсем искрено, че е постигнал правилния възглед в будизма, но кой знае защо яде месо и пие алкохол и за съжаление смята това за съвсем нормално, като не си дава сметка, че обетите в будизма не са нещо случайно и че тяхното спазване е от изключително значение. Без обетите всеки мошеник би могъл да претендира, че е просветлен или дори буда, но именно когато го спипаме да пие алкохол, да яде месо или пък да спи със своите последователки, разбираме какво е нивото му всъщност. За съжаление това именно е заразата на тантра, на ламаизма или по-точно на така нар. "тибетски будизъм", който малко по малко отравя своите последователи като ги заблуждава, че спазването на обетите едва ли не няма значение особено за ламите и ринпочетата. Става дума, разбира се, за една опашата лъжа, която обаче се харесва на онези, които нямат желание наистина да практикуват, а по-скоро да разтягат локуми и да си въобразяват, че са напреднали.

В крайна сметка, този форумен участник е затънал до гуша в нихилизма на Мадхямика Прасангика и по-общо на "тибетския" будизъм и единственото, което го вълнува, е пустотата и идеята, че всичко е нетрайно. Подобни погрешни възгледи няма как да ни изведат на правилния път, защото, ако не си даваме сметка, че всичките ни мисли, думи и дела имат последствия, а си въобразяваме, че е достатъчно да измислим нещо интелектуално или да си повярваме, че сме разбрали някое писание, то всъщност не правим нищо полезно, а затъваме все по-дълбоко в еретизма и се отдалечаваме от учението на Буда.

Между другото, макар че не е смешно, все пак ще споделя, че въпросният участник я беше докарал дотам да пише на останалите, че били само призраци и проекции и затова нямало какво да му се ядосват. Въпросът, разбира се, трябва да се зададе обратно, а именно "ако всички са призраци и проекции, защо се ядосвам аз и защо се чувствам длъжен да им отговарям"?

Следващият пример е с друг будистки ентусиаст, който е твърдо убеден, че медитацията е единственият начин да се постигне просветление и трябва само и единствено да се медитира. Разбира се, той не е способен да отговори на простичкия въпрос "защо, ако медитацията е достатъчна сама по себе си, е било необходимо да идва Буда"? Та медитацията се е практикувала много преди неговото идване и неговите най-добри ученици са имали изключителни постижения дори преди да го срещнат. Очевидно обаче има и нещо друго, щом е трябвало да слушат неговото учение и да станат негови ученици, за да се просветлят.

И накрая стигаме до още един забавен пример – участникът се занимава от много години и даже ходи до Индия да се учи на будизъм в тамошен университет. Лошото е, че и той като останалите е последовател на ламаизма и на неговите еретични идеи, които нямат общо с автентичния будизъм. Той обаче също има чувството, че е много напреднал и че всички останали във форума могат само да му дишат прахта и да го гледат с благоговение. Мисля, че спада към хората, които винаги имат чувството, че са много напреднали и много знаят, дори и да са съвсем начинаещи. Представяте си до какви резултати води подобна нагласа, нали?

Но както и да е, да кажем, че все пак се занимава от доста време и полага някакви усилия. Какъв обаче е резултатът?

Резултатът е, че му се струва, че знае много повече от всеки друг и се чувства длъжен да поучава всички. По тази причина, когато му зададох някои неудобни въпроси, ги игнорира напълно под предлог, че това не са му го казали в университета. Когато му посочих Сурангама сутра и какво се казва там за онези учители, които пият, ядат месо и прелюбодействат, той заяви, че приема сутрата, но било възможно Буда да е предал нещо тайно след това и т.н. Човекът беше изпаднал в пълно отрицание на реалността и всичко "научено" му служеше само като преграда и защита от нея. Съпротивата му, разбира се, е разбираема, колкото повече човек е отдал живота и усилията си на нещо, толкова по-трудно би приел, че може да е сбъркал някъде.

Впрочем това е хубав пример, тъй като добре илюстрира мисленето на ламаистите, на ламите и ринпочетата – ако нещо не им отърва, то те заявяват, че всъщност това трябвало да се тълкува по друг начин или че по-късно било отменено, но тайно. Не мисля, че има някой здравомислещ, който иска да следва Буда и който си въобразява, че Буда би противоречал сам на себе си, нали? Много по-вероятно е, някой мошеник, на който му е било трудно да спазва обетите или да следва учението, да е измислил уж тайни текстове, с които да оправдае собствените си слабости.

Друг абсурд от въпросния участник е неговото дълбоко убеждение, че най-важна е връзката между гуруто и последователя и едва ли не гуруто по някакъв мистичен начин карал своя ученик да се просветли. Става дума, разбира се, за една индийска традиция, която обаче е свързана с индуизма, а не с будизма. Не че будистки учител не може да помогне на своите ученици да се просветлят, но не става дума за мистични и тайни отношения, каквито очевидно се установяват в тибетския тантризъм. Интересното е, че въпросният участник смяташе освен това, че бил последовател на автентична традиция и че просветлението се "предавало" от учител на ученик от векове и това било гаранция за качество. Хората наистина имат склонност да са много лековерни в някои отношения.

Човекът дори от време на време споделяше някои техники, които са им преподавали, като например да си представяме, че енергията циркулира по тялото, качва се на върха на главата и т.н. Всъщност подобни практики не са задължително нещо лошо, но нямат общо с будизма. Това е просто индийска йога, с която трябва да се внимава, тъй като прекалената концентрация в някои точки води до здравословни проблеми. Между другото тези практики понякога се използват за усилване на сексуалната енергия, което пък чудесно се връзва с бръщолевенията на ламаистите, че сексуалните практики водят към просветление. С други думи, нека бъдем предпазливи!

Друго нещо при него, което нямаше как да не ми направи впечатление, беше яростното му отричане, че будистът и особено будисткият учител трябва задължително да бъде вегетарианец. За това се говори в много сутри, където ясно се посочва, че е лудост да причиняваме болка на други чувстващи същества само за да задоволим лакомията си. Струва си и да споменем за закона на карма, съгласно който нещата са прости – ако изядем един килограм месо от някое животно, то ние му дължим този килограм и то ще си го вземе в някой бъдещ живот. Разбира се, тук не искам да насилвам читателя да вярва в прераждането или в карма, а просто илюстрирам до каква степен яденето на месо е прегрешение съгласно будисткото учение.

Но защо в такъв случай въпросният господин така се палеше, още повече след като твърдеше, че той самият не яде месо, а аз нямам основание да не му вярвам т.е. един вид не беше лично засегнат?

Много просто – Далай лама яде месо, някои други лами и ринпочета също не са вегетарианци и за всеки ламаист е от жизнено значение да ги защитава, тъй като в противен случай ще излезе, че следва мошеници и еретици, а никой не би желал да си признае подобно нещо. Затова и същият форумен участник защитаваше и печално известния Трунгпа Ринпоче, починал на 47 години от алкохолизъм, като твърдеше, че бил реализиран учител. Наистина е тъжно, когато човек упорства в заблудата си и не желае да си зададе съвсем елементарни въпроси за своите уж реализирани и просветлени учители.

Мисля да спра дотук, макар че има и още – например един помощник учител по йога, който е имал някакви медитативни изживявания или дори халюцинации и който също има чувството, че е просветлен и т.н. и т.н.

Какво всъщност искам да кажа чрез всички тези примери?

Че будизмът не е интелектуална игра или някаква интересна философия. Будизмът е учение за реалността на дхарма, реалността на света и за това, че всяка мисъл, дума и действие има своите последствия и определя онова, което ще ни се случи по-късно. В този смисъл е от изключително значение наистина да практикуваме т.е. да пречистваме нашите мисли и оттам нашите думи и дела, да реагираме правилно във всяка една ситуация и никога да не причиняваме вреда на нито едно живо същество.

Всичко това, разбира се, е трудно и изисква концентрация, самоконтрол, правилен възглед и т.н. и в никакъв случай не е достатъчно да си развиваме някакви теории и философии, за да го постигнем. В същото време не бива и да се отчайваме – всяко нещо се постига постепенно чрез системно полагане на усилия, а Буда ни е оставил достатъчно напътствия и методи. Нужно е просто да обмисляме внимателно нещата и винаги да си задаваме въпроса дали онова, което правим, ни привързва още повече към Самсара като сексуалните практики и изобщо стремежа към удоволствия или напротив успяваме да намалим привързаността си и да оставаме спокойни независимо от случващото се с нас и около нас.

Нещата са свързани и няма как да се отдаваме на пороци и в същото време да претендираме, че имаме правилно разбиране или дори напредък в будистката практика, както това правят някои лами или ринпочета и никакви обяснения или извинения не могат да променят тази простичка истина. В този смисъл трябва да внимаваме много на кого се доверяваме и никакви персонални симпатии или положителни усещания не са достатъчни, за да повярваме безрезервно някому.

Нека не забравяме, че според написаното в сутрите е много лесно за човек да се прероди в някой от трите лоши пътя т.е. в ада, като гладен дух или като животно и затова е необходимо да внимаваме много и да не следваме погрешни учения. Пак да повторя, че не искам да налагам никому вярата в прераждането, но все пак това е много основен постулат за всеки, който поне малко се интересува от будизъм, така че ако чуете някой да се съмнява в прераждането или да го отрича, можете да сте сигурни, че въпросният човек не е будист. В това няма нищо лошо, разбира се, освен ако въпросното лице не се представя за напреднал будист или дори лама или ринпоче, в който случай нещата стават доста абсурдни.

Същото важи и за спазването на будистките обети – да не се пие алкохол, да не се яде месо и да не се прелюбодейства, както и много други. Разберете ме правилно – на всеки начинаещ може да му се случи да наруши някое правило и това не е страшно, но няма как да нарушаваме правилата и да претендираме, че сме много напреднали учители – просто е смешно, но и толкова тъжно в същото време!